Аз творя
Незабравими мигове от представянето на моята първа книга "Приказки".
ЛОВЕЦЪТ НА ЖАБИ (2014)
Веднъж един ловец на жаби отишъл да лови жаби. Хванал много жаби,останала само една. Той отишъл да я хване ,но тя му казала:
- Не ме хващай, ще ти изпълня едно желание каквото и да е!
Ловецът казал:
- Добре ,моето желание е да стана най- богатият на света.
Жабата се съгласила и пред нея паднала много голяма торба с пари и скъпоценни камъни. Жабата си тръгнала ,а ловецът на жаби взел торбата. Като се прибрал разказал на жена си за жабата и за парите.Тя много се зарадвала.На другия ден ловецът на жаби отишъл до магазина. Магазинерката като видяла колко пари държи почнала да му предлага всякакви неща. Той не искал нищо, искал само един часовник.Ловецът на жаби си купил часовник и отишъл у дома си.Жена му го попитала защо е искал само часовник. Ловецът казал:
- За да броя времето до Коледа, да дам подарък на жабата, задето ни направи най- богатите на света.
Веднъж един ловец на жаби отишъл да лови жаби. Хванал много жаби,останала само една. Той отишъл да я хване ,но тя му казала:
- Не ме хващай, ще ти изпълня едно желание каквото и да е!
Ловецът казал:
- Добре ,моето желание е да стана най- богатият на света.
Жабата се съгласила и пред нея паднала много голяма торба с пари и скъпоценни камъни. Жабата си тръгнала ,а ловецът на жаби взел торбата. Като се прибрал разказал на жена си за жабата и за парите.Тя много се зарадвала.На другия ден ловецът на жаби отишъл до магазина. Магазинерката като видяла колко пари държи почнала да му предлага всякакви неща. Той не искал нищо, искал само един часовник.Ловецът на жаби си купил часовник и отишъл у дома си.Жена му го попитала защо е искал само часовник. Ловецът казал:
- За да броя времето до Коледа, да дам подарък на жабата, задето ни направи най- богатите на света.
ЗЛАТНАТА ЛИСИЦА (2014)
Имало едно време един ловец.Веднъж отишъл на лов.Видял една златна лисица и я подгонил.Тя го завела до една пещера.Той я гонил,гонил,а тя влизала все по надълбоко. Лисицата отишла до една дупка.Ловецът погледнал в дупката и там видял злато ,диаманти, корони и още много скъпи неща.Той взел една торба със злато и скъпоценности и излязъл от пещерата.На другия ден пак отишъл ,лисицата още била там. Всеки ден ходел да обира златото.
Един ден той решил да убие лисицата,помислил си ,че може да изкара добри пари като продаде кожата и.Убил я.На другия ден когато отишъл в пещерата тя била празна,нямало вече скъпоценности.Тогава той тръгнал да търси друга златна лисица ,но така и не намерил.
Имало едно време един ловец.Веднъж отишъл на лов.Видял една златна лисица и я подгонил.Тя го завела до една пещера.Той я гонил,гонил,а тя влизала все по надълбоко. Лисицата отишла до една дупка.Ловецът погледнал в дупката и там видял злато ,диаманти, корони и още много скъпи неща.Той взел една торба със злато и скъпоценности и излязъл от пещерата.На другия ден пак отишъл ,лисицата още била там. Всеки ден ходел да обира златото.
Един ден той решил да убие лисицата,помислил си ,че може да изкара добри пари като продаде кожата и.Убил я.На другия ден когато отишъл в пещерата тя била празна,нямало вече скъпоценности.Тогава той тръгнал да търси друга златна лисица ,но така и не намерил.
РИБАРЯТ И КОКОШКАТА СЪС ЗЛАТНИТЕ ЯЙЦА (2014)
Живели някога една баба и един дядо. Те били много бедни. Дядото всеки ден ходел за риба, продавал я и така се прехранвали. Веднъж дядото наловил много риба и се радвал, че ще може да я продаде и да си купят дърва за зимата и малко храна. Но по пътя срещнал един тъжен човек. Дядото попитал какво се е случило, а човекът казал, че има много деца, а те са гладни и няма с какво да ги нахрани. Съжалил го старецът и му дал всичката риба. Само го помолил после да му върне коша, че ще му трябва.
Прибрал се старецът и споделил какво се е случило. Бабата казала, че добре е постъпил. На сутринта някой почукал на вратата. Като отворил, дядото видял на прага коша, но човека го нямало. В коша имало една кокошка. Зарадвал се дядото на подаръка от непознатия. Зарадвала се и бабата. А на другата сутринта ги чакала нова изненада. Кокошката снесла златно яйце. Продали го и си купили дърва за зимата. Всяка сутрин кокошката снасяла по едно златно яйце, бабата и дядото го продавали и така забогатели. Никога не забравили добрината на непознатия и винаги помагали на хората, които имали нужда.
Живели някога една баба и един дядо. Те били много бедни. Дядото всеки ден ходел за риба, продавал я и така се прехранвали. Веднъж дядото наловил много риба и се радвал, че ще може да я продаде и да си купят дърва за зимата и малко храна. Но по пътя срещнал един тъжен човек. Дядото попитал какво се е случило, а човекът казал, че има много деца, а те са гладни и няма с какво да ги нахрани. Съжалил го старецът и му дал всичката риба. Само го помолил после да му върне коша, че ще му трябва.
Прибрал се старецът и споделил какво се е случило. Бабата казала, че добре е постъпил. На сутринта някой почукал на вратата. Като отворил, дядото видял на прага коша, но човека го нямало. В коша имало една кокошка. Зарадвал се дядото на подаръка от непознатия. Зарадвала се и бабата. А на другата сутринта ги чакала нова изненада. Кокошката снесла златно яйце. Продали го и си купили дърва за зимата. Всяка сутрин кокошката снасяла по едно златно яйце, бабата и дядото го продавали и така забогатели. Никога не забравили добрината на непознатия и винаги помагали на хората, които имали нужда.
ПРИКАЗКА ЗА ДОБРОТО(2014)
Това се случило много отдавна. Било студена, зимна нощ. Всички хора били на топличко по къщите си. Само един човек бил навън – белобрад старец, завит с вехто одеало. Той ходел от врата на врата и молел някой да го подслони. Като видели бедния старец и окъсаното одеало, хората хлопвали вратата и дори не искали да говорят с него. Прибирали се в топлите си красиво подредени къщи и забравяли за него.
От врата на врата, старецът стигнал до една малка къщичка и почукал на вратата. Отворило му едно момченце. Той вече бил толкова премръзнал, че дори не можел да говори. Момченцето го поканило да влезе и го настанило до огнището. То живеело с майка си. Били много бедни. Имали само парче сух хляб и глава лук на масата, но разделили вечерята си със стареца. Намерили му и място до огнището, за да остане да пренощува. На сутринта майката станала рано и направила чай. Старецът бил все така мълчалив, казвал само, че се е загубил. Зачудила се жената какво да прави, но сърце не и давало да го изпрати да си ходи в тази студена зима.
На другия ден в селото се появила голяма красива шейна. Всички се учудили, когато от нея слязъл самият цар. Той търсел баща си, които бил болен и се изгубил. Очаквал да го намери в някоя богата къща и дълго обикалял, докато го открил в малката къщурка на края на селото. Старецът не искал да се разделя с майката и момчето. Царят им предложил да заживеят в двореца. Те се съгласили и така добрината им била щедро възнаградена.
Това се случило много отдавна. Било студена, зимна нощ. Всички хора били на топличко по къщите си. Само един човек бил навън – белобрад старец, завит с вехто одеало. Той ходел от врата на врата и молел някой да го подслони. Като видели бедния старец и окъсаното одеало, хората хлопвали вратата и дори не искали да говорят с него. Прибирали се в топлите си красиво подредени къщи и забравяли за него.
От врата на врата, старецът стигнал до една малка къщичка и почукал на вратата. Отворило му едно момченце. Той вече бил толкова премръзнал, че дори не можел да говори. Момченцето го поканило да влезе и го настанило до огнището. То живеело с майка си. Били много бедни. Имали само парче сух хляб и глава лук на масата, но разделили вечерята си със стареца. Намерили му и място до огнището, за да остане да пренощува. На сутринта майката станала рано и направила чай. Старецът бил все така мълчалив, казвал само, че се е загубил. Зачудила се жената какво да прави, но сърце не и давало да го изпрати да си ходи в тази студена зима.
На другия ден в селото се появила голяма красива шейна. Всички се учудили, когато от нея слязъл самият цар. Той търсел баща си, които бил болен и се изгубил. Очаквал да го намери в някоя богата къща и дълго обикалял, докато го открил в малката къщурка на края на селото. Старецът не искал да се разделя с майката и момчето. Царят им предложил да заживеят в двореца. Те се съгласили и така добрината им била щедро възнаградена.
НЕОЧКВАН ГОСТ ПРЕДИ КОЛЕДА(2014)
Наближавала Коледа. Пухкав ,бял сняг бил покрил земята. Две братчета украсявали елхата, когато някой почукал на вратата. Отворили и какво да видят – пред вратата стоял огромен плюшен хипопотам и гледал тъжно. На врата му било окачено писмо. Баткото започнал да чете. В писмото хипопотама разказвал за себе си. Той нямал семейство и винаги бил много самотен по празниците. Затова тръгнал да обикаля света. Искал да си намери семейство с добри и послушни деца, при което да остане да живее. Братчетата обещали, че ще бъдат послушни и хипопотама останал при тях. Нарекли го Хипо. Децата много обикнали големия си мълчалив приятел, а той празнувал всички празници с новото си семейство. И вече не гледал тъжно.
Наближавала Коледа. Пухкав ,бял сняг бил покрил земята. Две братчета украсявали елхата, когато някой почукал на вратата. Отворили и какво да видят – пред вратата стоял огромен плюшен хипопотам и гледал тъжно. На врата му било окачено писмо. Баткото започнал да чете. В писмото хипопотама разказвал за себе си. Той нямал семейство и винаги бил много самотен по празниците. Затова тръгнал да обикаля света. Искал да си намери семейство с добри и послушни деца, при което да остане да живее. Братчетата обещали, че ще бъдат послушни и хипопотама останал при тях. Нарекли го Хипо. Децата много обикнали големия си мълчалив приятел, а той празнувал всички празници с новото си семейство. И вече не гледал тъжно.
ИСТОРИЯ С ДЯДО КОЛЕДА(2014)
Беше нощта срещу Коледа и Петьо чакаше за подарък. Той тихо се измъкна от леглото и погледна под елхата, но там нямаше нищо! Петьо се натъжи, спомни си белите, които беше направил през изминалата година, сви се под одеалото и засънува. Беше на Северния полюс. Там имаше красива голяма къща, а пред нея, наведен над една огромна шейна - самият дядо Коледа. Беше се счупила шейната и той се опитваше да я поправи, а малките джуджета бързаха да изпълнят поръчките, защото бяха малко закъснели. По Коледа децата стават по-послушни от обикновено. Затова беше се наложило да добавят още няколко деца в списъка и закъсняваха.
Момченцето първо помогна на дядо Коледа за шейната. После му направи чай, за да се сгрее, чакаше го дълъг път. Докато той си пиеше чая, помогна на джудженцата да изпълнят поръчките. Когато бяха готови, натовариха шейната с подаръците. Петьо седна до дядо Коледа и шейната се понесе през снежните полета. Беше тъмна нощ и само звездите им показваха пътя. Сутринта момченцето се събуди и какво да види – под елхата за него имаше огромен подарък. Навярно дядо Коледа го беше поставил в списъка „Най-добри деца”! Всички деца по света получиха подаръците си, а Петьо никога не забрави своя сън.
Беше нощта срещу Коледа и Петьо чакаше за подарък. Той тихо се измъкна от леглото и погледна под елхата, но там нямаше нищо! Петьо се натъжи, спомни си белите, които беше направил през изминалата година, сви се под одеалото и засънува. Беше на Северния полюс. Там имаше красива голяма къща, а пред нея, наведен над една огромна шейна - самият дядо Коледа. Беше се счупила шейната и той се опитваше да я поправи, а малките джуджета бързаха да изпълнят поръчките, защото бяха малко закъснели. По Коледа децата стават по-послушни от обикновено. Затова беше се наложило да добавят още няколко деца в списъка и закъсняваха.
Момченцето първо помогна на дядо Коледа за шейната. После му направи чай, за да се сгрее, чакаше го дълъг път. Докато той си пиеше чая, помогна на джудженцата да изпълнят поръчките. Когато бяха готови, натовариха шейната с подаръците. Петьо седна до дядо Коледа и шейната се понесе през снежните полета. Беше тъмна нощ и само звездите им показваха пътя. Сутринта момченцето се събуди и какво да види – под елхата за него имаше огромен подарък. Навярно дядо Коледа го беше поставил в списъка „Най-добри деца”! Всички деца по света получиха подаръците си, а Петьо никога не забрави своя сън.
КОЙ Е НАЙ – СИЛЕН(2014)
Събрали се веднъж огънят, водата и ледът. Започнали да спорят кой от тях е най-силен. Ледът казал, че може да замрази водата. Огънят казал, че той пък ще разтопи леда. Водата казала, че ще изгаси огъня. Така и не разбрали кой е най – силният от тях.
ПОУКА: Никога не подценявай противника си. Всеки има своите силни и слаби страни.
Събрали се веднъж огънят, водата и ледът. Започнали да спорят кой от тях е най-силен. Ледът казал, че може да замрази водата. Огънят казал, че той пък ще разтопи леда. Водата казала, че ще изгаси огъня. Така и не разбрали кой е най – силният от тях.
ПОУКА: Никога не подценявай противника си. Всеки има своите силни и слаби страни.
СЛОНЧЕТО БАО(2014)
Имало едно време едно слонче на име Бао. То, като всяко дете, много обичало майка си, а пък тя много обичала цветя. Един ден слончето решило да и занесе най-хубавото цвете. Тръгнало да го търси, но всички цветя били красиви, затова набрало голям букет. По пътя за вкъщи срещнало катеричката Ивка. Тя го попитала накъде е тръгнало и то отговорило, че отива да занесе на майка си най- хубавия букет. Катеричката го помолила да и даде само едно цветенце и за нейната майка.Слончето и дало ,а тя му подарила торбичка с жълади. Благодарило и продължило.
Срещнало зайчето Петърчо и то го попитало къде отива. Отговорило, че отива да занесе на майка си най-хубавия букет. Зайчето помолило да му даде едно цвете и за неговата майка. Слончето дало и на него, а то му подарило моркови. Благодарило и продължило по пътя си.
Срещнало и други животни. Те също го помолили за цветя за своите майки, а в замяна му давали кой каквото имал. Когато стигнало до дома си, слончето Бао носело само едно цвете, но най -хубавото и още куп подаръци. Майка му много се зарадвала.
ПОУКА: Ако искаш да увеличиш богатството си, раздай част от него на нуждаещите се.
Имало едно време едно слонче на име Бао. То, като всяко дете, много обичало майка си, а пък тя много обичала цветя. Един ден слончето решило да и занесе най-хубавото цвете. Тръгнало да го търси, но всички цветя били красиви, затова набрало голям букет. По пътя за вкъщи срещнало катеричката Ивка. Тя го попитала накъде е тръгнало и то отговорило, че отива да занесе на майка си най- хубавия букет. Катеричката го помолила да и даде само едно цветенце и за нейната майка.Слончето и дало ,а тя му подарила торбичка с жълади. Благодарило и продължило.
Срещнало зайчето Петърчо и то го попитало къде отива. Отговорило, че отива да занесе на майка си най-хубавия букет. Зайчето помолило да му даде едно цвете и за неговата майка. Слончето дало и на него, а то му подарило моркови. Благодарило и продължило по пътя си.
Срещнало и други животни. Те също го помолили за цветя за своите майки, а в замяна му давали кой каквото имал. Когато стигнало до дома си, слончето Бао носело само едно цвете, но най -хубавото и още куп подаръци. Майка му много се зарадвала.
ПОУКА: Ако искаш да увеличиш богатството си, раздай част от него на нуждаещите се.
ЧУДО(2013)
Живял някога един добър и работлив момък. Веднъж, като минавал покрай двореца, той зърнал царската дъщеря и веднага се влюбил в нея. Но как да поиска ръката и, като е толкова беден! Решил да тръгне по света, пък дано си намери късмета и забогатее. По пътя срещнал един страрец. Заговорили се. Старецът му казал ,че е магьосник и може да му изпълни три желания, но трябва да му донесе една златна ябълка. Момъкът бил готов на всичко. Дълго търсил той златно ябълково дърво, стигнал чак до края на света и едва там го намерил. Откъснал една златна ябълка и се запътил към стареца.
По пътя срещнал един беден човек. Той видял как блести златната ябълка и му поискал парченце от нея, за да зарадва болната си майчица. Момчето се натъжило. Помислило си, че старецът няма да изпълни желанията му, ако не му занесе златната ябълка цяла. Но то имало добро сърце и затова отрязало половината ябълка и я дало на бедняка (а то, магьосникът се бил преобразил в бедняк, за да изпита добротата на момъка.)
Върнало се момчето при стареца. Погледнал магьосникът ябълката и казал, че за половин ябълка може да изпълни само едно желание. Искал да разбере алчен ли е момъкът. А той искал само едно! Да се ожени за принцесата! Старецът го дарил с големи богатства. Момъкът веднага поискал ръката на принцесата, а тя това и чакала, веднага се влюбила в него, оженили се и заживели щастливо.
ПОУКА: Който добро прави, добро намира.
Живял някога един добър и работлив момък. Веднъж, като минавал покрай двореца, той зърнал царската дъщеря и веднага се влюбил в нея. Но как да поиска ръката и, като е толкова беден! Решил да тръгне по света, пък дано си намери късмета и забогатее. По пътя срещнал един страрец. Заговорили се. Старецът му казал ,че е магьосник и може да му изпълни три желания, но трябва да му донесе една златна ябълка. Момъкът бил готов на всичко. Дълго търсил той златно ябълково дърво, стигнал чак до края на света и едва там го намерил. Откъснал една златна ябълка и се запътил към стареца.
По пътя срещнал един беден човек. Той видял как блести златната ябълка и му поискал парченце от нея, за да зарадва болната си майчица. Момчето се натъжило. Помислило си, че старецът няма да изпълни желанията му, ако не му занесе златната ябълка цяла. Но то имало добро сърце и затова отрязало половината ябълка и я дало на бедняка (а то, магьосникът се бил преобразил в бедняк, за да изпита добротата на момъка.)
Върнало се момчето при стареца. Погледнал магьосникът ябълката и казал, че за половин ябълка може да изпълни само едно желание. Искал да разбере алчен ли е момъкът. А той искал само едно! Да се ожени за принцесата! Старецът го дарил с големи богатства. Момъкът веднага поискал ръката на принцесата, а тя това и чакала, веднага се влюбила в него, оженили се и заживели щастливо.
ПОУКА: Който добро прави, добро намира.
СЕЛОТО НА ВЪЛЦИТЕ (2013)
Един ловец отишъл в гората на лов. Видял вълк и го прострелял. Приближил се към него и - чудо, вълкът заговорил с човешки глас! Разказал, че не е обикновен вълк, а е син на вълчия цар и помолил ловеца да не го убива. Ловецът попитал какво ще получи в замяна. Вълкът му казал да го последва и ще види. Повел го през гората и му показал една тайна врата, през която се отивало в селото на вълците. Много бил изненадан ловецът. Вълците имали много хубави къщи. Всичко било чисто и подредено, мебелите били направени от злато и сребро, навсякъде блестели скъпоценни камъни. Ловецът си помислил,че е извадил голям късмет и ще бъде богато възнаграден. Той бил много алчен и си мислел само за пари. Дори не се сетил да помогне на ранения вълк, който едва вървял. Стигнали до една голяма къща, която била на вълчия цар, бащата на ранения вълк. Ловецът не го поздравил, а веднага попитал каква ще бъде наградата му. Тогава царят дал знак, стражите хванали ловеца, хвърлили го в затвора и там той останал до края на живота си.
ПОУКА:Който копае гроб другиму, сам пада в него.
Един ловец отишъл в гората на лов. Видял вълк и го прострелял. Приближил се към него и - чудо, вълкът заговорил с човешки глас! Разказал, че не е обикновен вълк, а е син на вълчия цар и помолил ловеца да не го убива. Ловецът попитал какво ще получи в замяна. Вълкът му казал да го последва и ще види. Повел го през гората и му показал една тайна врата, през която се отивало в селото на вълците. Много бил изненадан ловецът. Вълците имали много хубави къщи. Всичко било чисто и подредено, мебелите били направени от злато и сребро, навсякъде блестели скъпоценни камъни. Ловецът си помислил,че е извадил голям късмет и ще бъде богато възнаграден. Той бил много алчен и си мислел само за пари. Дори не се сетил да помогне на ранения вълк, който едва вървял. Стигнали до една голяма къща, която била на вълчия цар, бащата на ранения вълк. Ловецът не го поздравил, а веднага попитал каква ще бъде наградата му. Тогава царят дал знак, стражите хванали ловеца, хвърлили го в затвора и там той останал до края на живота си.
ПОУКА:Който копае гроб другиму, сам пада в него.
БОГАТСТВО ОТ ЯБЪЛКИ (2013)
Веднъж един човек решил да направи търговия. Намислил да посади една голяма овощна градина с ябълки и да продаде реколтата. Засадил ябълките. Минало време,излязъл му късметът. Дърветата дали много плод. А едно дърво родило златни ябълки. Продавал ги той и печелел много пари. Но щастието му не продължило дълго.
Една нощ разбойници откраднали дървото и го засадили в техните разбойнически земи. Никой не пожелал да помогне на търговеца да победи разбойниците и да си върне дървото, защото бил много алчен и хората не го обичали. Натъжил се търговецът. Оплакал се и на царя. Царят го съжалил и му дал вълшебен меч и щит, като го посъветвал занапред да бъде добър с хората.
Отишъл търговецът в разбойническите земи и успял да си вземе дървото. Не забравил за помощта и когато дървото отново дало плод , раздал от златните ябълки не само на царя ,а и на всички в царството.
ПОУКА: Човек добро като дава, добро получава.
Веднъж един човек решил да направи търговия. Намислил да посади една голяма овощна градина с ябълки и да продаде реколтата. Засадил ябълките. Минало време,излязъл му късметът. Дърветата дали много плод. А едно дърво родило златни ябълки. Продавал ги той и печелел много пари. Но щастието му не продължило дълго.
Една нощ разбойници откраднали дървото и го засадили в техните разбойнически земи. Никой не пожелал да помогне на търговеца да победи разбойниците и да си върне дървото, защото бил много алчен и хората не го обичали. Натъжил се търговецът. Оплакал се и на царя. Царят го съжалил и му дал вълшебен меч и щит, като го посъветвал занапред да бъде добър с хората.
Отишъл търговецът в разбойническите земи и успял да си вземе дървото. Не забравил за помощта и когато дървото отново дало плод , раздал от златните ябълки не само на царя ,а и на всички в царството.
ПОУКА: Човек добро като дава, добро получава.
Моето първо съчинение по преживяване
Ще Ви разкажа как реших да стана писател. Мама ми обясни, че дългото стоене пред компютъра ще ми навреди и ми предложи да си намеря друго развлечение. Обичам да фантазирам и затова реших да се опитам да съчинявам приказки, но не какви да е, а с поука. Тъй като повечето писатели си имат псевдоним ме попита какъв ще е моят. Тъй като "Ран Босилек" вече бе зает, ми хрумна да се нарека Иван Боцков. Моля, запомнете това име!
А сега ще ви разкажа моята първа приказка. |
Голям Петко, среден Петко и малък Петко
Живели някога трима Петковци – голям, среден и малък Петко. Решили веднъж тримата да отидат за ябълки. Вървели, вървели и стигнали до едно ябълково дърво. Гледали, гледали – много високо били ябълките, няма как да ги стигнат!
Мислил, мислил голям Петко, взел един камък, качил се на него, но не стигнал ябълките. Отказал се. Среден Петко и той решил да опита, сложил три камъка, протегнал ръка, но…не стигнал ябълките. Решили, че няма начин да опитат от вкусните плодове и се отказали.
Малък Петко им казал, че знае как да стигне ябълките, но другите двама му се изсмели. Тогава той пак преместил камъка под дървото, казал на голям Петко да стъпи на него, на среден Петко да се качи върху голям Петко, а той самият се качил на раменете на среден Петко. И…успял да откъсне една ябълка. Разделил я малък Петко. На среден Петко дал средно парче ябълка, на голям Петко – по-малко, а за себе си оставил най-голямото.
ПОУКА: Понякога най-малкият може да получи най-голямото парче, стига умът му да е голям.
Живели някога трима Петковци – голям, среден и малък Петко. Решили веднъж тримата да отидат за ябълки. Вървели, вървели и стигнали до едно ябълково дърво. Гледали, гледали – много високо били ябълките, няма как да ги стигнат!
Мислил, мислил голям Петко, взел един камък, качил се на него, но не стигнал ябълките. Отказал се. Среден Петко и той решил да опита, сложил три камъка, протегнал ръка, но…не стигнал ябълките. Решили, че няма начин да опитат от вкусните плодове и се отказали.
Малък Петко им казал, че знае как да стигне ябълките, но другите двама му се изсмели. Тогава той пак преместил камъка под дървото, казал на голям Петко да стъпи на него, на среден Петко да се качи върху голям Петко, а той самият се качил на раменете на среден Петко. И…успял да откъсне една ябълка. Разделил я малък Петко. На среден Петко дал средно парче ябълка, на голям Петко – по-малко, а за себе си оставил най-голямото.
ПОУКА: Понякога най-малкият може да получи най-голямото парче, стига умът му да е голям.
Реших да изпратя моята приказка в един сайт, наречен "Пощенска кутия за детски приказки". Журито я харесало и Драго Симеонов я представи на 1 юни в Bulgaria Mall.
Както вече сте разбрали, аз съм сред най-любознателните ученици в клас. Харесвам часовете по Роден край, защото в тях научавам много за света около нас. Домашните по този предмет също са приятно преживяване, тъй като ми дават възможност да творя. Ето някои от най-добрите ми творби:
Проекти
Човекът и обществото - "Великите български владетели"
Околен свят: "Хората имат различни професии"
Задача: "Нови професии"
Задача: "Нови професии"
Мила г-жо Пантелеева, думите са слаби, за да изразят моето възхищение от трудолюбието, старанието, сръчността, креативността и оригиналността при изработването на поредното чудо в областта на проектите. Без да искате Вие давате безценен урок на своето дете по отговорност, прецизност, естетика и най-вече приятелство, взаимопомощ и огромна родителска грижа и обич! Гордея се, че Ви познавам и Ви казвам от цялата си душа едно огромно
С уважение: Ани Иванова
Извънкласно четене - "Питката", от Алексей Толстой
Задача: Да се раздели приказката на епизоди. Да се направи рисувано филмче.
Задача: Да се раздели приказката на епизоди. Да се направи рисувано филмче.
Извънкласно четене - "Робинзон", Ран Босилек
Извънкласно четене - "Пързалка за облаче", Р. Киров
Извънкласно четене - "Пленникът на великана", А. Каралийчев
Извънкласно четене - "Вълкът и свраката", народна приказка
Извънкласно четене: "Малкият Хитър Петър" народна приказка
Извънкласно четене: "Когато дядо ходил на училище" хърватска народна приказка
Извънкласно четене - "Отишла баба за дренки" - Ран Босилек"
Четене - "Котките"
За часа по четене на тема "Затвърдяване на звук и буква К", г-жа Иванова ни постави задача да изработим проект на тема "Котките". Никога не съм правил проект, но учителката ми ни показа проектите, които брат ми е правил в предишния и випуск и това ми се стори толкова забавно. Имам невероятна майка, която е готова на всичко, за да успея. И този път стана така. Заедно търсихме и подбрахме информацията и снимковия материал. Подредихме всичко по неповторим начин. Проектът ми стана толкова хубав, че нямах търпение да го представя пред класа! Колко бе възхитена госпожата няма да Ви разказвам! Каза, че аз, тя и мама сме страхотен отбор! Вижте моя проект: